Какво да сторя утре със крилете ти, 
когато ги свалиш и тръгнеш пеш?
Най-чаканите принцове са лебеди.
Но искаш ли ги, трябва да дадеш
от дните си, от нощите, от себе си,
коприва да тъчеш без глас и страх...
А те ще си останат просто лебеди,
сърцето си не сложиш ли пред тях.

Какво да сторя, принце, със крилете ти?
Съблече ги... И тръгваш си сега.
Оставяш милион мълчани трепети
и пришки от коприва и тъга.
Не ти е нужно повече сърцето ми,
достатъчно нали си поигра?
Щом станат хора, принцовете-лебеди
събличат обич, съвест и пера...